На 19 юни почитаме паметта на създателя на „История славянобългарская“, преподобни Паисий Хилендарски.
Тази година се навършват 298 години от рождението на му и 258 години от написването на епохалния му труд, допринесъл изключително много за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането. Това прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. През 1962 г. Светият Синод провъзгласява преп. Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
Чрез „История славянобългарска“ Отец Паисий вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Това е ден на покровителството на светеца над българската история и историци.
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма.
Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си.
През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
