На днешния ден се навършват 34 години от протеста, който „разклати“ тоталитарната система в България
На 28 септември 1987 г. шест русенки – Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева организираха първата в най-новата история на България мирна протестна демонстрация – срещу обгазяването на Русе с хлор от румънския химически комбинат „Верахим“. С влошаването на екологичната обстановка над Русе, расте броят на белодробните болести, появяват се съмнения, че обгазяванията са причина за раждането на деца с малформации. Властта мълчи. Градът мълчи. Медиите са със забрана, за да не се развалят добросъседските отношения с братска Румъния. А тя отрича за проблема.
Същевременно регистрираните заболявания на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366. В документите от онзи период пише, че Русе е бил подложен на интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отчаяни от невъзможността да се борят за правата си, близо 20 000 души напускат града.
Протестът се проведе в ранния следобед на 28 октомври. На пръв поглед площадът изглеждаше пуст, впечатление правеше само необичайно големия брой милиционери в уличките, водещи към площада.
Пред съдебната палата имаше десетина жени. Преодолели страха, те извадиха приготвените плакати и тръгнаха през площада. Към тях постепенно се присъединяваха все повече и повече хора. Нищо не е в състояние да спре отприщеното възмущение и пред сградата на Общината, където тогава се помещаваха Окръжният и Градският комитети на БКП колоната наброяваше няколко хиляди души. Най-отпред бяха група майки с детски колички и те дадоха името му – „Протеста на майките с количките”.
Точно по това време в града беше членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората. Заедно с тогавашния първи секретар на ОК на БКП Петър Петров той излезе пред протестиращите и с типичните за партийната риторика клишета се опита да ги успокои, че партията и правителството правят всичко за решаване на проблема.
Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщиха за тези протести. Това събитие, което далеч предхожда 10 ноември и определено може да се приеме като „началото на края“ на тоталитарния режим.
През 2014 г. шестте организаторки на протеста – Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева бяха удостоени с орден „За гражданска заслуга“- първа степен.
