Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. В превод от гръцки “Атанас” означава “безсмъртен”.
“Дойде ли Атанасовден, види се краят на зимата, идва пролетта” – казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: “Иди си, зимо, идвай пролет”.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
И днес жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им. Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
