На 1 февруари християнската религия тачи Свети мъченик Трифон, посечен с меч заради вярата си по времето на римския император Деций Траян (249-251 г.).
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г., след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. На лозето всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват). Този ритуал се нарича „зарязване“. След зарязването всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Царят трябва да се напие, за да има берекет. В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната оран; затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дена, наречени Трифунци. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – свети Симеон.01
