Ценен подарък получи беленският музей в навечерието на годишнината от кончината на баронеса Юлия Вревска, съобщи директорът на културния институт Иво Жейнов.
Това са 16 писма, биография и други документи на баронеса Юлия Вревска, които са върнати на Историческия музей в град Бяла от Окръжната прокуратура и Окръжната следствена служба в Русе.
Документите са подредени в тетрадка, дарение на музея от 1963 г., по повод на 85 години от смъртта на героинята от Руско-турската война 1877-1878 година.
„Тетрадката е намерена по време на обиск в един от подсъдимите, свързани с кражба от музея. Епистоларното наследство е изключително ценно, защото е един от основните източници на информация за участието на Юлия Вревска като доброволка в отрядите на Руския Червен кръст и милосърдна сестра по време на войната. Запазените до днес ръкописи са и един от основните източници за съмнения и неизяснени все още моменти от нейната биография“, обясни Жейнов.
Той припомни, че Юлия Вревска е родена на 25 януари стар стил, (6 февруари нов стил) 1838 г. в град Лубни, Полтавска губерния, днешна Украйна, и умира на 24 януари стар стил, (5 февруари нов стил) 1877 г. в Бяла. Баща ѝ и майка ѝ са поляци.
„Около датата и рожденото й място, както и за други моменти от нейния живот има много неясноти и спекулации. Митологията около живота на Юлия Вревска непосредствено преди заминаването й за фронта като доброволка – милосърдна сестра и за живота й в България по време на войната, за дейността й, за уточняване на дати и за местонахождението се проследява най-точно чрез нейните писма“, каза още Жейнов.
По думите му писмата, върнати на музея в Бяла, могат да се тълкуват и като един портал към непознатата Юлия Вревска. Той допълни, че при описа на имуществото й след нейната смърт в Бяла, са намерени два неголеми пакета с надпис на тях с молив: „В случай на моята смърт, моля да се изгорят“, което е изпълнено. Предполага се, че пакетите са с кореспонденция, изпратена до нея.
Юлия Вревска умира от остра форма на тиф, усложнен от инсулт, и е погребана в двора на църквата в Бяла заедно с починалата по същото време милосърдна сестра Мария Неелова. Преди 116 години, при създаването на музея в Бяла, гробът е преместен от двора на църквата в парка на културната институция.
