Памет: Преди 126 г. русенци първи в България гледат кино

0
126 години от първата кинопрожекция

На днешния ден се навършват 126 години от първата кинопрожекция в България.

Тя се е състояла на 27 февруари 1897 г. в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на ул. „Княжеска“ в центъра на Русе. В тази зимна вечер Георги Кузмич е представил своя кинематограф.

На същата историческа улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението (сега дом на Кукления театър), имало е и повече от 10 чуждестранни консулства.

По онова време в заведението се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници „Фигаро“, „Монд“, „Илюстрасион“. От тях те научават за предизвикалото истинска сензация в Париж през 1895 г. изобретение на братя Люмиер. По-малко от 2 години след това и те станали на чудото, наречено по-късно Седмото изкуство.

Във всекидневника „Законност“ от 27 февруари 1897 г. можем да прочетем следния текст: „В града ни от десетина дни е пристигнал един кинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“.

Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият кинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.н. – всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!“

Според друг вестник първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе, са били: „Посрещането на влака“, „Излизането на работниците от фабриките“ и първата „комедия“ – „Полетият поливач“.

Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат и бягат ужасени, за да не бъдат прегазени!

В последните години някои изследователи се опитаха да променят датата и мястото на първата публична кинопрожекция в България, с твърдението, че това е станало 2 месеца по-рано, на 11 декември 1896 година в кафене „България“ в София, стопанисвано от Стефан Петров. Категорични исторически доказателства, подкрепящи твърдението до момента няма.

агенция за подбор на персонал
Изработка на сайтове, СЕО оптимизация, реклами в интернет
зарядни станции за електромобили

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Въведете своето име тук