„Не знам даже за съществуването на подобна преписка, съгласете се, че за по-малко от 6 месеца трудно може да се прегледа цялата кореспонденция.“
Това каза в отговор на журналистически въпрос зам-областният управител на Русенска област г-жа Милена Хинкова. Подобна бе позицията и на губернатора Венцислав Калчев.
Меко казано, странно твърдение, като се има предвид, че преди по-малко от година, в качеството си на общински съветници и двамата са гласували решението на Общинския съвет Община Русе да отправи искане към държавата да й бъде прехвърлена собствеността както на сградата, така и на цялата музейна експозиция. Желанието на Общината беше да придобие безвъзмездно право на собственост върху имота и да го развива по европейски програми като част от туристически маршрут.
В момента музеят е част от активите на „Пътнически превози“ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Закъсалото дружество няма пари да поддържа и развива експозицията, сградния фонд и маршрутите за достъп до музея. Макар че управата на холдинга е готова да се отърве от него, за деактуването на собствеността е нужно решение на правителството.
В подкрепа на прехвърлянето тогава се изказа и транспортният министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски. Тогава той уточни, че тъй като БДЖ е търговско дружество, музеят не може да бъде предоставен на общината безвъзмездно, затова вероятно ще се прибегне към схемата със замяна за общински имот, който да е от интерес на железниците. Другият вариант е да се използва схемата с гребната база на Текето – т.е., музеят да бъде продаден по данъчна оценка.
В музея има уникални експонати на официалния салон-вагон на Абдул Азис, вагоните на цар Борис III, на Фердинанд и на маршал Толбухин, на първия локомотив, влязъл в България. В залите му има над 3000 експоната.
А къде изчезнаха старите локомотиви? Дворът на музея беше пълен с такива, а сега е пълен с развалюхи от социализъма. Май отново някой се е облажил неправомерно.