На днешния ден през 1981 г. в Стокхолм роденият в Русе Елиас Канети получава от шведския крал Карл XVI Густав Нобеловата награда за литература. Той е отличен за цялостното си литературно творчество, характеризиращо се с „широта на възгледите, богатство на идеите и голяма художествена сила”.
„Творчество срещу страха и смъртта“ наричат произведенията му анализатори, след като става Нобелов лауреат. Макар да започва да пише още през 30-те години, той е “открит” едва през 1963 г. с романа си “Заслепението”. Автор е и на драми, пътеписи и мемоарни книги, сред които се откроява “Спасеният език”, където описва детството си в България. „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, пише авторът в книгата.
Елиас Канети е роден през 1905 г. в Русе в еврейското сефарадско семейство Канети. Родителите му са Жак Канети и Матилде Ардити – от две от известните русенски търговски и предприемачески еврейски фамилии в началото на ХХ в. През 1911 г. Жак Канети и семейството му се премества във Великобритания, в Манчестър, но след смъртта му през 1912 г. Матилде и децата се преселват във Виена, а четири години по-късно се установяват в Швейцария. През 1921 г. Елиас Канети заминава за Германия и остава там до завършването на гимназиалното си образование. През 1924 г. Канети се завръща във Виена, където започва да следва химия. През 1931 г. той завършва работата си по романа си “Заслепението” и започва да работа върху първата си драма “Сватба”. През 1938 г. след нахлуването на Хитлер във Виена Канети напуска града и заминава през Париж за Лондон. През 1960 г. излиза “Масите и властта” – едно от най-значимите теоретични произведения на Елиас Канети, над което той работи почти 20 години. Той умира на 14 август 1994 г. в Цюрих, Швейцария.