Тази вечер милиони българи ще се съберат край семейната трапеза за да отбележат Бъдни вечер.
В тази празнична вечер не e лошо да си припомним някои обреди, залегнали в българската традиция.
В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде само растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.
Първото парче от коледната погача се отделя за Богородица, нарежда канонът за вечерята на Бъдни вечер. Правото да разчупи празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара, се пада на най-възрастните в семейството. Мъжът и жената трябва едновременно да държат питата високо над главите си. Към първия залък стопанката отделя по малко от всяка гозба на масата – от сърмите, боба, орехите и баницата с тиква. Препълнената чиния цяла нощ седи пред иконата на Богородица. На сутринта храната се дава на птичките – да я отнесат нависоко.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.
Дънерът от круша в огнището е символ на надеждата. Бъдникът не трябва да гасне.
Най-големият късметлия на Бъдни вечер е този, който извади сребърната пара от погачата. Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите ще гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един. На Коледа се гадае и по лучени люспи. По една се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.