„Обични в Господа чада на светата ни Църква,
Вече две хилядолетия вестта за Рождеството на Богомладенеца изпълва човешките души и сърца с неземна радост и дава на хората непомръкваща светлина и нова надежда. Утвърждава ни във вярата, която изповядваме, за да ни направи по-добри, по-обичащи и благодарни за чудото на живота, който Бог ни е дал, и за спасението, което отново Той ни е дарувал, провождайки сред нас Своя възлюбен Син.
И макар да живеем с тази вест толкова отдавна, всеки път ние преживяваме тайнството на Христовото Рождество отново, защото такава е по своето съдържание самата Блага вест – винаги радостна и винаги нова: „ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11).
Пребъдвайки в тази светла радост, ние намираме сили да живеем и да се подвизаваме в нашата спасителна вяра – независимо от цялото зло, на което продължаваме да сме свидетели. Мирът, който ни остави Господ Иисус Христос (срв. Иоан 14:27) и който още в нощта на Неговото Рождество възвестиха небесните ангели (срв. Лука 2:14), винаги е оставал повече идеал, отколкото реалност, а в дни и години като последните неговата коренна противоположност, войната като начин за решаване на проблемите между хората и като принцип на техните взаимоотношения, получава непонятно надмощие и възприема характер на истинска пандемия.
Войната е и се води на всички равнища – както между цели страни и народи, така и в отношенията между отделни хора и общности. А всички призиви на Църквата и на здравия разум за мир и блага воля между човеците се възприемат често като добри пожелания, но не и като насъщна необходимост за човека и обществото.
Всичко това не може да не ни угнетява, но от самите нас зависи да не стигаме до отчаяние, защото като християни добре знаем, че във всичко – включително и в човешката история – последната дума винаги има Бог, Който е Човеколюбец и „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Нашата християнска и чисто човешка съвест е най-верният ни помощник при различаването между добро и зло и отново тя е, която ни предпазва от това да не оставаме безучастни пред лицето на неправдата.
Защото единственият верен наш критерий за истина и добро е Сам Господ Иисус Христос, Който с идването си в света отмени стария закон, заедно с цялата ветхозаветна праведност, като обърна вниманието ни към бедните, плачещите и кротките, към гладните и жадните за правда, към милостивите и чистите по сърце и особено към миротворците и към гонените заради правда (срв. Мат. 5:3-11), уверявайки ни: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Мат. 24:35).
Нека да ценим и да търсим мира, и делата ни да бъдат дела на любов и милосърдие, защото и най-малкото сторено добро е по-силно от всичко останало. Да придобиваме мирен дух и с него да се опитваме да приобщим и всички около себе си, защото само тогава ще можем да се надяваме и ние някога да чуем за себе си: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).
Божествената светлина, огряла света с Рождеството по плът на Христа Спасителя, да озари и всички вас, и радостта, дошла с Неговото Въплъщение, да пребъдва в сърцата и в домовете ви. Да виждаме истината и да живеем достойни за своето високо звание.
Божията любов, мирът и благодатта на раждащия се заради нас и заради нашето спасение Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!“
