Днес се навършват 152 години от гибелта на един от героите на българското Освобождение – Ангел Кънчев.
Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Учи в родния си град, при Петко Славейков, до началото на 60-те години, когато семейството му се преселва в Русе. След завършването на четвърти клас в русенското мъжко училище продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия (1865 – 1866). В периода 1866 – 1869 г. е във Военното училище в Белград, Сърбия. Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и Втората българска легия (1868). По-късно публикува Възвание до българския народ във в. „Дунавска зора“, с което призовава за борба:
През 1870 – 1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор (тогава в Австро-Унгария). След завръщането му, пред него се разкрива блестящата перспектива за осигурен живот като турски чиновник, но той отказва да приеме поста управител на „Образцов чифлик“ недалеч от Русе, създаден в резултат на реформените действия на вилаетския управител Мидхат паша. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през 1871 година е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за помощник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация (ВРО). В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка революционна дейност.
На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли в Румъния, но на русенското пристанище е обграден от османски полицаи. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Според Захари Стоянов последните му думи са: „Да живее България!“.
В Русе има два паметника на революционера – в близост до лобното му място на бул. “Славянски”, както и пред Русенския университет, чийто патрон е той.
