Съботният ден от първата седмица на Великия пост се нарича Тодорова събота. В народния календар е популярен като Конския Великден.
Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. Затова празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете.
Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуално на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Победителите получават: конят – юзда, а стопанинът риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.