От 1 април България влиза „с единия крак“ в шенгенското пространство. С влизането на България и Румъния, Шенгенската зона, създадена през 1985 г., ще наброява вече 29 членки – 25 от 27-те страни членки на ЕС и съседите му – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
От тази дата всички граждани, които пристигат на летищата и морските пристанища от държави членки на шенгенското пространство, няма да подлежат на паспортна проверка. Те ще се насочват през обособените шенгенски гейтове и ще преминават единствено проверка летищна сигурност. Пасажерите на корабите ще могат да слязат на брега без гранични проверки. Но само, ако преди това са били на шенгенско пристанище, без значение от началната точка на плаването. Това обаме не важи за корабите, плаващи по р. Дунав.01
Малолетните (до 14 г.) и непълнолетните (между 14 и 18 г.) български граждани ще могат да пътуват за страните от шенгенското пространство без декларация за съгласие от родител за напускане на страната.
Изключени от този процес, обаче шофьорите от сектора на междуродните превози по суша не крият гнева си.
Чакането продължава от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа с България, като има пикове на тридневно чакане и в двата случая, се казва в комюнике на един от основните румънски синдикати в този отрасъл. В изявлението се говори и за колосални финансови загуби.
Франс прес отбелязва, че същото недоволство има и от страна на български работодатели в отрасъла. „Само 3 процента от българските стоки са изпращани по въздух и море, а останалите 97 процента се движат по суша“, казва пред Франс прес Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
