На 29 юни православната църква чества първовърховните апостоли Петър и Павел. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Най-важните обстоятелства от живота на двамата апостоли са описани в книгата “Деяния на апостолите” (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.
Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл “Кифа” (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи “камък”. Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.
Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
