Преди 121 години на днешната дата избухва Илинденско-Преображенското въстание – връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи, които след Освобождението остават извън пределите на българската държава.
Началото е поставено на 2 август 1903 г.(20 юли по стар стил). На тази дата Българската православна църква отбелязва Илинден, откъдето идва и неговото име.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска каази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Към него се присъединяват и много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Стига се до обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. По примера на Крушовската република в освободените селища се установява нова власт.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.
