На 18 август честваме Успението на св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят. Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, защото приживе помагал на много хора да намерят утеха и изцеление, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир.
Роден е около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина и живял по времето на княз Борис, синовете му Владимир и цар Симеон Велики и неговия син цар Петър. Това е Златният век, когато християнството се превръща в официална религия за българите и започва разцветът на българската православна книжовност и култура.
Още като юноша бъдещият пустинник копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и в търсене на усамотение се установява в Рила. Там основава Рилския манастир, а в края на живота си се отдава на уединение в молитви Богу. В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя „Завет“ – уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“.
Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
