На 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово, без съд и присъда комунистическата власт разстрелва десетки русенски интелектуалци, сред които внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе.
Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на Н. Просеничков. На 30 март 1945 г. Русенският “народен съд” го осъжда на смърт, конфискация на 3/4 от имота и 50 000 лв. глоба.
Присъдата е „загдето писал статии в ежедневника „Русенска поща” със съдържания, които раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…”
От Международно дружество „Елиас Канети“ обявиха, че заедно със съмишленици подемат инициатива за изграждане на Паметен знак на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г. в местността Бальов дол, Русенско. Амбицията беше това да стане тази година.
