Петльовден – празник на мъжката сила и древни традиции
Петльовден, празнуван на 20 януари по нов стил или на 2 февруари по стар стил, е празник с древни традиции в българския народен календар. Той е свързан с мъжката сила, плодородието и предпазването от зли сили.
Според изследователите празникът води началото си от древнославянски обреди, посветени на лова и пчеларството, или от езически ритуали за пречистване. Петелът, като основен символ на деня, се смята за знак на слънцето и защитник срещу зли духове, възвестяващ началото на новия ден.
Традицията повелява, че във всяко семейство с мъжка рожба в ранното утро на Петльовден се коли петел, отглеждан специално за ритуала. Кръвта на птицата се използва за рисуване на кръст върху праговете и вратите на дома, а от месото се приготвя курбан за здраве и плодородие. Главата на петела често се забива на кол пред портата, а перата се запазват за защита от уроки.
На този ден се извършват ритуали, напомнящи тези от Бабинден – с женски събирания, обредно хранене и благословии за здраве и мъжка сила. Особено внимание се отделя на майките, които даряват „бабите“ акушерки с питки, гозби и дарове.
Християнският празник Сретение Господне
На същата дата Църквата отбелязва Сретение Господне – един от четирите празника, посветени на Божията майка. Според традицията, на 40-ия ден след раждането на Исус Христос, Дева Мария го представила в Йерусалимския храм. От този обичай произлиза практиката майките да водят децата си на 40-ия ден в църквата за благословия и пречистване.
Петльовден има и връзка с легенди от Османското владичество, когато празникът се свързва със събирането на „кръвен данък“. Народният фолклор разказва за майка, която спасила сина си, принасяйки в жертва петел и белязвайки къщата си с кръвта му.
Традициите днес
Петльовден е запазен главно в Централна и Източна България, където ритуалите се изпълняват с голямо уважение към традицията. Празникът е символ на преход от хаос към хармония в природата, а обредите са насочени към умилостивяване на злите сили и осигуряване на здраве, плодородие и семейно благополучие.
Поверията гласят, че времето на този ден предсказва идните 40 дни. Ако е хубаво, очаква се благоприятна година, а ако вали сняг, лятото ще е плодородно.
Така Петльовден остава жив пример за синтеза между езически, християнски и народни традиции, които поддържат връзката ни с корените и богатото културно наследство.
