През последните седмици Балканите са свидетели на нарастваща вълна от граждански недоволства, изразени чрез бойкот на търговските вериги. Тези инициативи, започнали в Хърватия, бързо се разпространиха в съседни държави като Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и България. Основният мотив зад тези действия е протестът срещу високите цени на основни стоки и услуги, които значително натоварват бюджета на обикновения потребител.
Началото на движението: Хърватия
Първият значим бойкот бе организиран в Хърватия на 24 януари 2025 г. Гражданската платформа „Ало, инспекторе“ призова потребителите да се въздържат от пазаруване в търговските вериги в този ден, изразявайки недоволството си от непрекъснатото покачване на цените. Според данни от местни медии, инициативата е довела до значителен спад в оборота на търговците, като в някои региони продажбите са намалели с над 50%.
След успеха на първия бойкот, организаторите продължиха с нови инициативи, включително едноседмичен бойкот на три големи търговски вериги и определени продукти като газирани напитки, бутилирана вода и перилни препарати. Тези действия имаха за цел да упражнят натиск върху търговците за намаляване на цените и предлагане на по-достъпни продукти за потребителите.
Разпространение на движението на Балканите
Вдъхновени от хърватския пример, граждани в други балкански държави също предприеха подобни действия. В Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония бяха организирани еднодневни бойкоти на търговските вериги, като гражданите бяха призовани да не пазаруват в определени дни. Тези инициативи целят да покажат на търговците, че потребителите не са безсилни и могат да влияят върху пазара чрез колективни действия.
В Черна гора гражданската инициатива „Алтернатива“ призова гражданите да не пазаруват в големите супермаркети на 7 и 8 февруари, с надеждата да повлияят на собствениците да намалят цените. Подобни призиви се появиха и в Косово, където групата „Бойкотирай маркетите“ във Фейсбук насърчи гражданите да се въздържат от пазаруване в определени дни.
Бойкотът в България
България също се присъедини към вълната от протести срещу високите цени. Федерацията на потребителите в България и пенсионерски организации обявиха бойкот на търговските вериги на 13 февруари 2025 г. Те призоваха българските потребители да не пазаруват в нито един хранителен магазин или търговска верига в този ден, изразявайки недоволството си от високите цени на храните и ниския стандарт на живот.
Организаторите на бойкота в България подчертаха, че това е само началото на гражданския бунт срещу „ценовия терор“ на търговците. Те отбелязаха, че в сравнение с други балкански държави, цените на стоките от първа необходимост в България са по-високи, докато заплатите и пенсиите са по-ниски. Това допълнително засилва недоволството сред населението и мотивира участието в подобни инициативи.
Плюсове и минуси на бойкота
Бойкотът като форма на протест има своите предимства и недостатъци. От една страна, той предоставя възможност на гражданите да изразят недоволството си и да упражнят натиск върху търговците за промяна на ценовата политика. Колективните действия могат да доведат до реални промени, особено ако участват значителен брой потребители.
От друга страна, еднодневните бойкоти могат да имат ограничен ефект, ако не са подкрепени от дългосрочни стратегии и последователни действия. Търговците могат да компенсират загубите от един ден с повишени продажби в следващите дни, особено ако потребителите просто отложат покупките си. Освен това, подобни инициативи могат да засегнат и по-малките търговци, които също страдат от високите цени на доставките и ограничените маржове на печалба.
Заключение
Бойкотите на търговските вериги в балканските държави отразяват нарастващото недоволство сред гражданите от високите цени и ниския стандарт на живот. Тези инициативи показват, че потребителите са готови да предприемат колективни действия, за да защитят интересите си и да търсят промяна. Въпреки че ефективността на еднодневните бойкоти може да бъде ограничена, те служат като важен сигнал към търговците и властите за необходимостта от мерки за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени обикновените хора.
