На 9 ноември 1938 г. започва една от най-мрачните страници в историята на ХХ в. – „Кристалната нощ“ (Kristallnacht), наричана още „Нощта на счупените стъкла“. В рамките на по-малко от 48 часа на територията на Германия и Австрия се разгръща организирана вълна от насилие срещу еврейското население – погром, който ще се превърне в прелюдия към Холокоста.
Името „Кристална нощ“ идва от безбройните парчета счупени стъкла, покрили улиците
след като нацистки активисти и техни привърженици разбиват прозорците на еврейски домове, магазини, училища и синагоги. Но зад този „поетичен“ израз се крие жестокост, унижение и смърт.
В нощта между 9 и 10 ноември 1938 г. по нареждане на нацистките лидери избухва координирана акция, представена пред света като „спонтанен изблик на народен гняв“. Истината обаче е, че погромът е внимателно организиран и насърчаван от държавата – лично от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, с мълчаливото одобрение на Хитлер.
Поводът за акцията е убийството на германски дипломат в Париж Ернст фом Рат, извършено от млад евреин, Хершел Гриншпан.
Нацистката пропаганда използва случая като претекст за „наказание“ срещу всички евреи. През нощта започват масови нападения – над 1400 синагоги и молитвени домове са опожарени или разрушени, хиляди магазини и домове са разграбени и унищожени, а най-малко 91 евреи са убити. Истинският брой на жертвите вероятно е много по-голям, тъй като мнозина умират по-късно от нанесените побои или след арести.
Около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концентрационни лагери като Дахау, Бухенвалд и Заксенхаузен – първата масова депортация, която показва на света истинското лице на нацисткия режим. Огънят на горящите синагоги осветява германските градове, докато пожарникарите имат заповед да се намесват единствено, за да не бъдат засегнати съседни „арийски“ сгради.
След погрома еврейската общност е поставена на колене. Вместо да бъдат компенсирани, жертвите са принудени да заплатят „глоба“ от един милиард райхсмарки за щетите, нанесени от самите им потисници. Те са лишени от застрахователни обезщетения, а германската икономика е прочистена от тяхното присъствие – началото на системното им изключване от обществения живот
