На 14 и 15 август 1943 г., в разгара на Втората световна война, българският цар Борис III пристига в немската Главна квартира, за да се срещне с Адолф Хитлер. Това е напрегнато време – фронтовете се обръщат срещу Райха, Италия е пред капитулация, а съюзниците напредват в Средиземноморието. Германия е решена да укрепи контрола си на Балканите и търси помощ от своите съюзници.
Борис III до този момент успява да пази страната от пряко участие в бойни действия на Източния фронт и да ограничи ангажиментите ѝ само до окупацията на територии в съседните Югославия и Гърция. Но този път Хитлер иска повече.
Германските архиви описват срещата като дълга и емоционално напрегната. Хитлер говори за „необходимостта от жертви“ и „дълга на верните съюзници“. Цар Борис, спокоен, но твърд, обяснява, че българската армия е вече разтегната по фронта на окупираните територии, че изпращането на нови войски би създало вътрешно напрежение и дори риск от недоволство в армията и обществото.
Съществуват свидетелства, че по време на разговора Борис намеква и за нежеланието на българския народ да воюва далеч от родината, особено в чужди територии, които не се считат за български.
