Това предлагат от Министерския съвет на Народното събрание. Според кабинета, той не само че не дава никакви специални условия за облекчаване на инвестиционния процес в държавата, а го затруднява. В него е възприет ограничителен подход, като изрично са посочени дейностите от обществен интерес, в които може да се реализират проекти на принципа на публично-частното партньорство – обекти на техническата инфраструктура, на социалната инфраструктура и на зелената система.
Действащата нормативна уредба на ПЧП в България е съобразена принципно с европейските изисквания, но не са налице достатъчно механизми, които да гарантират съответствието между държавните и общинските приоритети в тази област. Това затруднява единното планиране и приемане на обща концепция за ПЧП като допълващо към фондовете от ЕС средство за финансиране и осъществяване на дейности в техническата и социалната инфраструктури. В определени случаи дейността на институциите се блокира, което създава проблеми за реализиране на големи инфраструктурни проекти.
Отмяната на Закона за ПЧП е наложителна с оглед насърчаване на инвестиционния процес и ангажиране на потенциала на бизнеса и няма да създаде пречки за реализиране на публично-частни партньорства, е становището на министрите. В подкрепа на становището си те изтъкват, че големите инфраструктурни проекти – републикански пътища, пристанища и летища, съгласно Конституцията и специалните закони могат да се отдават само на концесия. По своята същност концесията е и вид ПЧП. В специалните закони – за пътищата, за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, за гражданското въздухоплаване, за водите, са разписани подробни процедури за избор на партньор, гарантиращи спазването на принципите за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички участници в процедурата и недопускане на дискриминация. По отношение на малките инфраструктурни проекти също могат да се прилагат както специалните закони, така и законите за обществените поръчки и за концесиите.
