Тя се отнася до спорната фигура на известния русенски възрожденец, един от хората, пратили Левски на бесилото. Иванчо Хаджипенчович бил един от членовете на комисията, разследваща дейността на Българския революционен централен комитет и които, въпреки че и шестимата съдебни заседатели гласували против смъртната присъда, не се съобразили с тях и отсъдили Левски да увисне на бесилото.
Като деен участник в борбата за църковна независимост той е дал по свой начин своя значителен принос в утвърждаване на националната кауза и за еманципиране на българското предосвобожденско общество. Всъщност животът на „прокълнатия“ х. Пенчович е неотменима част от историята на българския еволюционизъм и консерватизъм през Възраждането – недостатъчно проучен проблем, към който все още почти не смеем да се обръщаме, твърди Иван Марков. По този повод появата на тази книга не случайно се оценява от електронното издателство „Книги нюз“ като едно своевременно и дръзко предизвикателство в съвременната ни историческа наука.
