Място, откъдето започва кариерата му на специалист в земеделската област.
В далечната 1982 година Румен Христов пристъпва прага на уникалния за времето си Институт, в който най-добрите специалисти по създаване и култивиране на нови сортове земеделска продукция правят селскостопански култури без конкуренция на пазарите зад граница.
Днес, в Научния център, в който са работили над 800 специалисти, по щатната таблица се водят едва 75 човека. Между тях научни работници и помощен персонал.
Принудени са да се самоиздържат с продукцията, която произвеждат в експерименталната си база. Парите давани от Селскостопанската академия, под чиято шапка са, стигат само за заплати. А заплатите….като за научни работници – 600-700 лева, за най-квалифицираните кадри, създаващи и днес уникални сортове.
Видимо развълнуван водачът на русенската листа на Реформаторския блок обиколи стаите, където поименно казваше кой от бившите му колеги къде е работил. Днес, от тях са останали само 5 -6 човека.
Посрещнаха го с много топлота и сърдечност.
С купата грозде, чиито семена са създадени от бившите му колеги.
После започна срещата.
Между десетките проблеми колегите му вмъкваха и постиженията си, въпреки многото трудности и оцеляване „по милост“.
Директорът, доц. д-р Димитрия Петкова, представи пред колегите си Румен Христов, като „…младото момче, което, покрай научната си дейност, слагаше пръскачката на гърба и ходеше да пръска в опитното поле…“ .
Днес няма къде да се обучават младите, казва с тъга доц. Петкова. Според нея безвъзвратно са закъснели реформите, а най-добрите специалисти по създаване на нови сортове отдавна работят в „чужбински“ фирми и институти.
Припомня българския сорт слънчоглед „Албена“ и обяснява, че сега никне по нивите на Франция и Западна Европа. В България и семка не е останала. Същото било и с уникален сорт царевица, селектирана в Института.
Създателите им отдавна работят за чужди компании.
Докато в Института заплатите за младите специалисти са малко над 400 лева….
Доц. Петкова разказа още, че са принудени да се самоиздържат от произведената продукция, която пък събирали с един единствен комбайн. Прибирането на уникални сортове фасул ставало като по времето на „Белчо и Сивушка“, с подръчни средства.
Другият голям проблем, който учените от Института споделиха с Румен Христов е за т.нар. „авторско право“ за създателите на различните нови сортове. Получавали по 20-30 лева на година, затова, че се използват създадените от тях семена. В същото време никой не знае кой и къде ги сади и какви добиви получава.
Учените от Института в „Образцов чифлик“ бяха категорични, че не искат ГМО на територията на България. Румен Христов ги подкрепи изцяло.
Споделиха му и голямата си болка, за едни 1200 декара, които през 2008-ма година, със заповед на тогавашния министър на земеделието, са иззети от Института, за да се предоставят на частна фирма. Впоследствие съдът спира сделката, но не отменя заповедта на министъра и днес Министерството на земеделието изисква от Института наем + лихви, на стойност 175 000 лева, за това, че през периода 2008- 2014 са обработвали спорната земя и са създавали нови експериментални сортове. Пари непосилни за Института.
„Обещавам ви справедливост, ако вляза в Парламента“, каза Румен Христов на бившите си колеги. Според него българското земеделие, селското стопанство, трябва да бъде поставено на нови основи и да се даде възможност на тези научни центрове, като ИЗС „Образцов чифлик“ да развиват своя потенциал.
За да не е толкова тъжна срещата между бившите колеги директорът на института доц. д-р Димитрия Петкова с нескрита радост и гордост разказа, че от 2012-та до сега в Института са създадени два нови сорта пшеница „Венка-1“ и „Дунавия“, които вече имат закупена лицензия зад граница; новите сортове грозде – „Тангра“ и „Зорница“ и люцерната „Роли“ „Приста 5“, с която са засадени над 60 % от площите в България.
Догодина, през 2015-та, ИЗС „Образцов чифлик“- Русе ще отбележи своята 110-годишна история.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Платена публикация
