Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима”.
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.
Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) – покровителя на отвъдния свят – на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На Димитровден празнуват носещите името Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.
