В тази празнична вечер не e лошо да си припомним някои обреди, залегнали в българската традиция.
Първото парче от коледната погача се отделя за Богородица, нарежда канонът за вечерята на Бъдни вечер. Правото да разчупи празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара, се пада на най-възрастните в семейството. Мъжът и жената трябва едновременно да държат питата високо над главите си. Към първия залък стопанката отделя по малко от всяка гозба на масата – от сърмите, боба, орехите и баницата с тиква. Препълнената чиния цяла нощ седи пред иконата на Богородица. На сутринта храната се дава на птичките – да я отнесат нависоко.
Дънерът от круша в огнището е символ на надеждата. Бъдникът не трябва да гасне.
Най-големият късметлия на Бъдни вечер е този, който извади сребърната пара от погачата. Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите ще гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един. На Коледа се гадае и по лучени люспи. По една се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.
Госпожиците също търсят обещания за щастлив семеен живот на Коледа. Те крият залък от погачата под възглавницата си и чакат да видят насън бъдещия благоверен. Не трябва да забравят, че ако се погледнат в огледалото след залез на Бъдни вечер, може без време да се сдобият с бели коси и бръчки.
