Това е изводът от анализ на Териториалния офис на Националната агенция по приходите в Русе, направен на базата на изследване на структурата на внесения корпоративен данък от стопанските субекти в региона за една година.
Някои от резултатите са изненадващо благоприятни, твърдят данъчните. Оказва се, че след кризата най-значим дял от корпоративния данък – близо 32 на сто, се формира от икономическия сектор – енергетика, машиностроене, химическа промишленост, дървообработване и строителство. Хранително-вкусовата промишленост придава 1,7 на сто към постъпленията, а популярната русенска шивашка промишленост формира едва 0,5 на сто. Селското стопанство формира 11 на сто от внесения корпоративен данък.
Анализът на третия икономически сектор включва обслужващите бизнеси, сред които е втория по значимост за региона – търговията на едро, с дял от 19 на сто. След това се нареждат услугите, комунално-битовата дейност, финанси, образование, наука и култура с общо 18.8 на сто. Чак след тях следват традиционно приеманите за стълбове на регионалната икономика – транспорт с 8 на сто и търговия на дребно с почти 7 на сто. От здравеопазване се формира 1,8 на сто корпоративната данъчна вноска.
Анализът твърдо определя, че за офиса на НАП в Русе най-голямо значение за приходи от корпоративен данък имат промишлените отрасли и строителството в региона. За това безспорно допринася създаването на индустриалния парк край Русе и привличането на чуждестранни инвеститори, които развиват там различни производства, съобщават от НАП.
Да не бързаме толкова с оптимизма, защото ситуацията с доходите е трагична.