Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Но най-голямата му заслуга на български средновековен учен е в съставянето на „кирилицата”, именно затова и първият съвременен университет в България носи неговото име „Свети Климент Охридски”.
Св. Климент почива през 916 г. Погребан е в притвора на „неговата” манастирска църква „св. Панталеймон” („Стари св. Климент”), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос”, наречена след това „св. Климент”. След неговата смърт българската църква го канонизира за светец заради неуморната му дейност в организиране на църковния живот и просветното дело у нас, заради блестящото му творчество като един от основоположниците на старобългарската писмена култура. В службите и житията за светеца се говори като за ревностен поборник на Православието, противопоставящ се на триезичната ерес, според която само еврейски, гръцки и латински били считани за свещени езици през Средновековието. Свети Климент Охридски е и първият епископ, извършвал богослужение и проповядвал на български език.
