Исторически факт, отбелязан в стотици, нищо чудно и в хиляди публикации. Припомни ни го в словото си на вчерашния празничен ден на българската просвета и култура и славянската писменост и кметът Пламен Стоилов, не беше пропуснат и от сценаристите на тържествените прояви.
Един от многото исторически факти, с който Русе, един от стожерите на българската духовност, основателно се гордее. Но, както казва народната мъдрост и една лъжица катран е достатъчна за да развали вкуса на каца с мед.
Защото, вече повече от 2 години, паметната плоча на Стоян Михайловски на ул. „К. Димчев“ я няма. На запитване от „Русе нюз“ тогава, от Дирекция „Култура и образование“ в общинската администрация отговориха, че плочата е свалена заради течащото в момента саниране на жилищния блок, изграден на мястото на къщата, в която е живял Михайловски, един от тези, които в най-голяма степен заслужават определението „народен будител“, че е съхранена и че след приключването на ремонта отново ще бъде монтирана на подходящо място.
От този момент изтекоха повече от 2 години, ремонтът отдавна приключи. Възпоменателната плочата обаче продължава да събира праха в някой от общинските складове. И ако русенец, или гост на града, пожелае да положи цвете на мястото, където е живял и сътворил химна, просто няма къде…
Обичаме да наричаме града си „най-европейски“, „малката Виена“, обсипваме го с какви ли не, напълно или по-малко заслужени суперлативи. Гордеем се, че в Русе 128 неща са се случили за първи път. Трябва ли към тях да добавим 129-ото – безхаберие към историческите ценности? Да напомняме ли еврейската пословица, че „Народ, който не почита миналото си, няма бъдеще“ ?