Около 219 млн. избиратели в Съединените щати избират днес 45-ия си президент.
Те ще гласуват още за подновяване на една трета от 100-членния Сенат, на цялата 435-членна Камара на представителите, както и в щатски референдуми по широка гама въпроси – смъртното наказание, правото на аборт, контрола над огнестрелните оръжия, узаконяването на марихуаната, увеличението на минималното заплащане и много други.
Макар да са млада държава на няма и два и половина века, Съединените щати имат най-стабилната политическа система в света. От 1845 г. до днес, независимо от събитията във или извън страната, изборите за президент се правят по един и същи начин и винаги са във вторника след първия понеделник на ноември.
За президентския пост се състезават кандидатите на Демократическата партия – Хилари Клинтън, на Републиканската – Доналд Тръмп, на Зелените -Джил Стайн и на Либертарианската партия – Гари Джонсън, но последните двама с нищожни шансове.
Президентът на САЩ, освен държавен глава, е ръководител на правителството и главнокомандващ на въоръжените сили на най-могъщата държава в света.
Изборите за президент са непреки – гласува се за членове на избирателната колегия от 538 души, които малко по-късно избират формално президента, но обикновено веднага след приключването на т.нар. народен вот в изборната нощ се знае кой ще е новият президент. Той трябва да спечели подкрепата на 270 членове на избирателната колегия.
Голямата неизвестна величина е избирателната активност. Сложната система отразява заложеното в конституцията разделение на федералната и щатските власти. Така може да се получи аномалията да спечели кандидатът с по-малко номинални гласове, както се случи през 2000 г. след ръчното броене в щата Флорида.
Около 40 милиона избиратели са се възползвали от правото на ранно гласуване до 4 ноември
