Днес светът ще отбележи за 14-и път международния Ден за безопасен интернет.
Целта на инициативата е да повиши сигурността и отговорността при употребата на новите технологии и особено сред децата и младежите. Световния Ден за безопасен Интернет се чества от 2004 г. през първия вторник на м. февруари.
Започнал като инициатива на Европейския съюз, Денят отдавна излиза извън рамките му и през 2015 г. беше отбелязан в 110 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора и върху необходимостта родители, образователни институции и други организации да полагат все повече усилия за развитие на дигитална и медийна грамотност у децата от най-ранна възраст
Всяка година Денят за безопасен интернет слага началото на кампании, включващи различни дейности и инициативи във всяка държава. В страните от ЕС инициативите се координират от националните Центрове за безопасен интернет.
В България международният Ден за безопасен интернет е под логото „От теб з@виси“.
Само за последните 6 години възрастта, на която най-много български деца влизат за първи път в интернет, е спаднала с 3 години – от 9 на 6 години.
Едва 50 на сто от българите са наясно как да използват по-безопасно и по-отговорно интернет технологиите, сочат данни от анализ на Евростат по повод днешния Световния ден за безопасен интернет. Анализът събира и отчита данни за изминалата 2016 г.
Около 52 на сто от българите са били наясно, че „бисквитките“ могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават. Половината от родните потребители на глобалната мрежа са нямали също притеснения, че действията им в интернет се записват с цел да им бъдат изпратени рекламни материали.
Едва 9 на сто от родните потребители на интернет са използвали софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в мрежата – т.нар. anti tracking софтуер.
По данни на националната статистика 63 процента от българското население през 2016 г. е имало интернет в домовете си, като най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е бил мобилният телефон – близо 73 на сто от потребителите на нета са сърфирали чрез него. Други 53 процента от българите са влизали в интернет чрез настолен компютър, а 51 на сто – чрез лаптоп.
Близо 40 процента от българските потребители на интернет през миналата година са предоставяли някакъв вид лична информация в глобалната мрежа /домашен адрес, електронна поща, личен телефон/. Други 20 на сто са предоставяли като лични данни ЕГН или номер на личната карта, а близо 9 на сто са предоставяли някакъв вид данни на лична банкова сметка или номер на дебитна или кредитна карта.
През 2016 г. повече от 70 процента или близо две трети от потребителите на Интернет в ЕС са контролирали онлайн личната информация за себе си, а много от тях са предприели различни действия, за да предпазят достъпа до тази лична информация в глобалната мрежа.
Почти половината от европейците /46 на сто/ са отказали да се позволи използването на лична информация за реклама, а други 40 процента са ограничили достъпа до профила си или съдържанието на сайтовете в социалните мрежи. В допълнение 37 на сто от потребителите на Интернет са прочели и спазвали Декларацията за поверителност в глобалната мрежа.
Един от акцентите за безопасен Интернет е било използването на бисквитките като гаранция за неприкосновеността на личния живот и гражданските права на интернет-сърфистите, според анализа на Евростат.
