Остават по-малко от две седмици до изборите на новите 240 депутати в 44-тото Народно събрание на България. Какви са нагласите на младите хора? Ще гласуват ли и за какво?
25-годишната Йорданка Христова от Бяла Слатина е мотивирана, че този път ще може да отиде до избирателната урна. Младата жена от няколко месеца работи в Русе. На президентските избори през 2016-та не успя да гласува, тъй като от регистрирането ѝ по настоящ адрес все още не беше изминал минималният период, за да бъде дописана в списък. Сега обаче Йорданка не попада в категорията „изборен туризъм“. „Надявам се нещата да се променят и да има живот за младите хора в България“, казва младата жена и допълва, че би искала хората на нейната възраст да получават достойно възнаграждение за труда си.
28-годишният Радослав Павлов от Перник пък за първи път няма да гласува, откакто има избирателни права. Преди този парламентарен вот той е демотивиран. Причината: „Не може, например, нашите баби и дядовци, които са се борили за тази държава, да живеят в мизерия, а в същото време – някакви бежанци, които идват, и да вземат по хиляда и няколко лева. Това не е нормално според мене“. За младите хора Радослав допълва, че не приема за нормално висшист, който 4-5 години е учил, да се изисква от него трудов стаж по специалността 2-3 години, при положение, че току-що е завършил
И двамата младежи имат сходни желания за промени. Но единият има надежда, докато другият е обезверен. Наясно са обаче, че бъдещето на младите не зависи само от депутатите в парламента, но и от самите тях.
