На днешния ден са навършват 138 години от обявяването на София за столица на България.
Това става на 3 април (22 март по стар стил) 1879 година, по инициатива на проф. Марин Дринов от Учредителното събрание на Княжество България. По онова време в София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.
Избирането на София за столица на Княжество България предопределя превръщането на града в център на държавната образователна и културна политика.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее”. Тя е разположена в централната част на Западна България и е заобиколена от планини – Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Разпростира се на площ от площ е 492 km², към 31.12. 2014 година, откогато са последните данни на Националния статистически институт, населението на София е 1 228 282 души.
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис. То означава „град на сердите“, тракийската народностна група, обитавала областта в Класическата Античност.
Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха. Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века.
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София.
 1879 година,){kind=link}