До 1 юли 2018 г. ще приключи ремонтът на един от архитектурните бисери на Русе –
сградата “Сиропиталището на пастор Вангеман”, по известна сред русенци като Музикалната гимназия.
Това обяви пред журналисти, собственикът на сградата Пламен Бобоков. До края на годината ще в нея ще отвори врати първият в България Музей на нумизматичното изкуство.
Сградата бе закупена за 450 000 лева от братята Пламен и Атанас Бобокови през 2007 година по времето, когато областен управител бе Мария Димова. Според договора сключен с държавата, те се задължиха да възстановят външната фасада, а част от вътрешните помещения да бъдат предоставяни на русенските културни институции за концерти и представяния. 
Според първоначалните срокове, възстановяването трябваше да приключи до 2013 г. Последва подписване на няколко анекса за продължаване на сроковете. Сега, по думите на Пламен Бобоков, са преодолени всички финансови проблеми, осигурени са 2 млн. лв. за възстановителните дейности и „връщане назад“ няма. Още толкова ще са необходими за обзавеждане и превръщането й в най-големия в Европа нумизматичен музей. Работи са усилено за осигуряването им и вярвам, че до края на 2018 г. Русе ще има първия в България нумизматичен музей, каза още г-н Бобоков.
Проектът за възстановяването е дело на арх. Серафимов. Той предвижда обособяване на три части: експозиционна – в която ще бъдат изложени колекциите, учебно-образователна и „търговска“ – в която посетителите ще могат да си закупят сувенири, литература, да изпият едно кафе. Ще бъде възстановена и градината в задната част на сградата, където вероятно ще има и ресторант.
Молитвената зала с олтар, която преди години беше ползвана като концертна зала с изключително добра акустика, ще бъде запазена, каза в отговор на журналистически въпрос Пламен Бобоков.
“Сиропиталището на пастор Вангеман” е един от архитектурните бисери на Русе. Построена е през 1900-1901 г. по проект на архитект Удо Рибау. Архитектурата е оригинална, изключително артистична „смес“ на готически и класически форми. Характерно за построената през 1901 г. сграда е, че всеки етаж е решен по различен начин, като сложността на детайлите се увеличава във височината.
Сградата претърпя сериозни щети по време на земетресението от 1986 г. тогава в основите й са излети огромни бетонни напречни греди, които да стабилизират и обезопасят донякъде четириетажната постройка.
