На 14 октомври православната църква почита преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, позната още като Света Петка Търновска.
Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живяла е през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса.
Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци. Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.
Името на света Параскева идва от гръцки и гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.
Приема се, че от този ден започва зимата и затова празникът е известен още като Зимен Петковден. Това е не само празник в чест на светицата-закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на семейството. От този ден започва периодът на годежите и сватбите.
Зимният Петковден бележи края на стопанските работи – есенната сеитба, прибирането на реколтата. Освобождават се овчарите и започва оплождането на домашния добитък. Прави се “мърлене” или “овча сватба” – заплождане на домашните животни. За да се роди здрав и читав добитък, трябва да се спазва забраната жените да не похващат никаква работа – да не плетат, да не шият, да не перат, да не месят тесто.
От Петковден до Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври, се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
Имен ден празнуват всички с имена Петко, Петкана, Параскева. Обредната трапеза включва курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа.
 Епиватска Българска, позната още като Света Петка Търновска.){kind=link}