Повишава се подкрепата на българите за членството ни в Европейския съюз, показват данните от проучване на общественото мнение на Евробарометър.
Това съобщиха от Информационното бюро на Европейския парламент в България. 55 на сто от българите са заявили, че подкрепят членството на страната ни в евросъюза. Това е малко по-ниско от средното за ЕС – 57 процента, но също така с шест процента повече в сравнение с 2016 г.
Според данните 47 на сто от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. Проучването „Парламетър“ 2017 е проведено между 23 септември и 2 октомври 2017 г. чрез преки стандартизирани интервюта сред 27 881 европейци на възраст над 15 години в 28-те страни членки на ЕС.
Фокусът на проучването е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво. Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам, се отбелязва в съобщението.
Трийсет и три на сто от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49 процента, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42 процента от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21 на сто. За България резултатите са съответно 30 процента и 12 на сто.
Повече от половината анкетирани – 55 на сто, заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47 процента считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.
Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58 на сто), безработица (43 процента), бедност и социално изключване (42 на сто) и неконтролирана миграция (35 на сто).
По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23 процента), религиозния радикализъм (23 на сто), организираната престъпност (22 на сто), въоръжените конфликти (21 процента), политическия екстремизъм (20 на сто), разпространението на инфекциозни заболявания (10 на сто), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (по 9 процента всяка).
Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61 на сто), бедността и социалното изключване (40 процента) и неконтролирана миграция (38 на сто). След тях се нареждат проблемът с безработица (33 на сто), религиозният радикализъм (26 процента), организираната престъпност (24 на сто), въоръжените конфликти (23 на сто), социалният дъмпинг (21 процента). Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11 на сто), разпространението на инфекциозни заболявания (10 на сто), заплахите за неприкосновеността на личните данни (по 8 на сто всяка).
Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44 на сто), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36 на сто), на труд (34 процента), на адекватни пенсии (34 на сто) и на стабилна икономика (33 процента). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56 процента), свободата на словото (34 на сто) и равноправието между мъже и жени (32 на сто).
Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41 на сто), срещу тероризма (също 41 на сто) и безработицата сред младите хора (31 на сто).
Според председателя на Европейския парламент Антонио Таяни резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и работата ни продължава да нараства и че излизаме от кризата от последните години, казва той, цитиран в съобщението. Естествено, в някои области възгледите варират от една държава членка до друга и това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората, е мнението на Таяни. Той отбелязва, че европейците все по-често виждат ЕС като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване. За нас като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората, посочва Таяни. Той приема данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе ключова роля при формирането на бъдещето на ЕС.
