На 1 януари, православната църква чества Васильовден. Именници са Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вeсeлa, Веска, Василена, Василиса.
Почита се големия византийски църковен деец, богослов и писател Василий Велики. В църковната традиция Василий се слави като един от тримата най-прочути светители наред с Йоан Златоуст и Григорий Назиански. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Традиционен ритуал за първия ден на Новата година е сурвакането. Сурвакари обикалят къщите, за да пожелаят здраве и плодородие на стопаните с пожеланието:
“Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.“
Празникът е свързан с важен повратен момент в природата, деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.
За обредната трапеза се приготвят блажни ястия – блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
