На 17 януари православната църква почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар денят е популярен като Антоновден.
Св. Антоний е отшелникът, който създава първия манастир. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него ходели болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Антоний починал на 105-годишна възраст на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. За здраве на близки и съседи се раздават специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун). Една от тях се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден, който ще отбележим в четвъртък, се честват като професионални празници на ковачите, железарите, ножарите и налбантите.
Имен ден празнуват носещите имената: Антон, Андон, Донка, Антония, Антоанета, Андония,Tончо,Тонка.
