На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг узаконява Съединението
Князът, който в деня на Съединението се намирал във Варна, пристига в Търново и издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България, Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
На следващия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов и от Стефан Стамболов, князът лично пристига в Пловдив и приветства Съединението. По ирония на съдбата една година по-късно на същия ден княз Александър I абдикира от престола под натиска на Русия и окончателно напуска страната.
