Българската народна банка публикува нова серия от въпроси и отговори, свързани с предстоящото присъединяване на страната към еврозоната. Документът обяснява структурата и функциите на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Евросистемата, както и ролята на България в тях.
ЕСЦБ включва ЕЦБ и централните банки на всички държави членки на ЕС, докато Евросистемата обединява ЕЦБ и централните банки само на страните от еврозоната. Основна цел на тези институции е поддържането на ценова стабилност, като се подпомага и общата икономическа политика на ЕС.
Ръководните органи на ЕЦБ са Управителният съвет, Изпълнителният съвет и Генералният съвет. Управителният съвет взема решения по паричната политика, включително основните лихвени проценти, като заседава два пъти месечно. Гласуванията се извършват при наличие на кворум от две трети от членовете с право на глас.
Генералният съвет, в който участва и управителят на БНБ, включва представители на всички страни от ЕС. Той има консултативни и координационни функции и ще бъде разпуснат, когато всички държави в ЕС приемат еврото. България е част от този съвет от 2007 г.
Капиталът на ЕЦБ се формира от вноските на националните централни банки. БНБ внася средства от своето участие в ЕСЦБ, като към 1 януари 2024 г. делът ѝ възлиза на 0.9783% от общия капитал. В момента българската централна банка покрива само част от този дял, а пълната вноска ще се изиска при преминаване към еврото.
Паричната политика на ЕЦБ вече влияе на България поради фиксирания курс на лева към еврото. След присъединяването към еврозоната това влияние ще стане пряко, а БНБ ще участва пълноправно във вземането на решения и прилагането на общата парична политика.
Според БНБ разясненията целят да информират обществеността и да подпомогнат разбирането на ролята на ЕЦБ и ползите от членството в еврозоната.
