На 6 януари православните християни празнуват Богоявление, третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!”. Оттук и названието на празника – Богоявление. С тази притча е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби.
На Богоявление се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия се възобновява на 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната.
