На 14-и юни се чества Световният ден на доброволния кръводарител. На тази дата е роден на Карл Ландщайнер, австрийски биолог и лекар, открил системата на кръвните групи „А-В-0“ в началото на 20 век. За това свое велико откритие, спасило и продължаващо да спасява милиони човешки животи, той е награден с Нобелова награда, а рождената му дата е определена от Световната здравна организация като денят, на който всяка година да се отбелязва Световният ден на доброволния кръводарител.
Тазгодишната кампанията е с надслов „20 години празник на даряването: благодарим на кръводарителите!“, посочиха от Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ). Целта е изразяване на благодарност към кръводарителите, както и да се подчертае постоянната необходимост от редовно и безвъзмездно кръводаряване.
За съжаление, България е на едно от последните места по брой на кръводарители в Европа. Едва ¼ от кръводарителите у нас са доброволни, а останалото необходимо количество кръв се осигурява чрез платени донори. Оказва се, че ако към днешна дата 62 държави задоволяват над 99.9% от нуждите си от кръв посредством доброволното кръводаряване, то у нас този процент все още е по-малко от 25. А повече от 500 българи всеки ден се нуждаят от кръв.
Кръводарител може да стане всеки човек на възраст между 18 – 65 години, който тежи повече от 50 кг. и не е приемал медикаменти поне 48 часа. Мъжете могат да даряват кръв пет пъти в рамките на една календарна година, а жените –четири пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца
