На 3 февруари се отбелязва Зимният Симеоновден, с който свършват Вълчите празници.
Християнската църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм и Света Анна пророчица. В българския народен календар 3 февруари се отбелязва и като Ден на сеяча. На този ден се поставя началото на пролетната сеитба.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. А в някои краища, дори се забранява употребата на думата вълк. Зимният Симеоновден се приема за особено лош, тежък, „хаталия”, нишанлия” ден през годината.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако се зачене дете през тези дни, то ще се роди със „зашити” уста и пръсти.
Традицията повелява още на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”.
Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основа земеделската идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
