На 3 май светът отбелязва Деня на Слънцето. !Началото се поставя през 1994 г. по инициатива на Европейската секция на Международното дружество за слънчева енергия (ISES). Целта на тази инициатива е била да привлече вниманието на хората към възобновяемите енергийни източници! В България за първи път Денят на Слънцето се отбелязма през 1997г. по инициатива на Българската секция към Международното общество за слънчева енергия по инициатива на тогавашния й председател архитект Ненчо Начев.
Още от древни времена Слънцето е било на особена почит сред хората. то е незаменим, неизчерпаем и огромен източник на енергия. Дава ни светлината и топлината, от които се нуждае всичко живо на планетата, формира и влияе пряко на важни свойства на атмосферата на Земята.
В българския фолклор на Слънцето е приписван човешки образ. Слънчеви фигури се появяват и в архитектурата на възрожденските къщи. Освен като човешка фигура е рисувано и като познатото ни днес изображение с лъчи.
Слънцето е най-близката до Земята звезда. Заедно с цялата Слънчева система то обикаля около центъра на Млечния път за около 250 млн. години със скорост около 220 км/сек. Налягането в центъра на Слънцето е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона градуса по Целзий. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.
