Той напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците му. Той се явява в небесната слава пред трима от тях – Петър, Яков и Йоан, като ги завежда на планината Тавор в Галилея. Както бил на молитва, Христос се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло като слънце, дрехата му станала бяла като сняг.
Празникът отбелязва средата на петнадесетдневния пост в чест на Божията Майка преди Успение Богородично, което се отбелязва на 15 август. Разрешава се да се яде риба, гроздето се яде с хляб и сирене, масло и орехи.
Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – започва да върви към есента и студа. Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва. Този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата.