Празникът е свързан с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Установен е от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.
Празникът се свързва и с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден. Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Традицията повелява на този ден жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На Симеоновден и започва бруленето и събирането на орехите, поради което на места наричат празника „Симеон брульо“.
Народната традиция повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома”. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете. Забранена е и всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. На Симеоновден се правят прогнози и за времето – каквото е в този ден, такова ще е и през януари.
