В българския фолклорен календар денят на Св. Петка се отбелязва като Зимен Петковден. Приема се, че от този ден започва зимата. Това е не само празник в чест на светицата-закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на семейството. От този ден започва периодът на годежите и сватбите.
Зимният Петковден бележи края на стопанските работи – есенната сеитба, прибирането на реколтата. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. Освобождават се овчарите и започва оплождането на домашния добитък. Прави се “мърлене” или “овча сватба” – заплождане на домашните животни. За да се роди здрав и читав добитък, трябва да се спазва забраната жените да не похващат никаква работа – да не плетат, да не шият, да не перат, да не месят тесто.
От Петковден до Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври, се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
Имен ден празнуват всички с имена Петко, Петкана, Параскева. Обредната трапеза включва курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа.
