На 7 юли Православната църква почита паметта на Св. Великомъченица Неделя. Имен ден празнуват носещите имената Неделя, Нели, Недялка, Недялко, Неда, Недко, Неделина.
На тази дата през 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
В българския фолклорен календар празникът се нарича Голяма Света Неделя. В много райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На 7 юли болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
