За България все още важи механизмът за сътрудничество и проверка и престои все още работа, която правителството трябва да свърши, преди той да бъде вдигнат, заяви днес заместник-председателят на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова при представянето на докладите по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона в страните-членки.
За да подкрепи думите си, еврокомисар Йоурова се базира на резултатите от редовните социологически проучвания в страната ни:
„След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна. В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти“.
Йоурова допълни, че това не е нова критика и че Комисията често е предлагала помощ на България в тази насока, като в момента също е в готовност да го направи.
Критиките към България в публикувания днес доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона са за липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията.
В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално, се казва в доклада. Много журналисти определят политическата намеса в медиите като „нещо обичайно“ и „широко практикувано“, се добавя в документа. В него се допълва, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения – физически и онлайн, свързани с техни публикации и това се прави под различна форма.
Като примери се дават, освен физическите заплахи и заплахи за изправяне пред съд, кибертормозът, особено за жените в професията, кампании за очерняне, сплашване и заплахи с политически характер. Има и безпокойство за ефективността от действията на някои национални власти, отговорни за медиите, като се имат предвид ресурсите, с които разполагат и тук като проблемни страни се посочват България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, а за страната ни се има предвид СЕМ.
За първи път в доклад за върховенството на закона официално се отчита състоянието на медиите в страните-членки.
По отношение на борбата с корупцията се казва, че все още пред България стоят важни предизвикателства преди тя да постигне сериозна репутация за безпристрастност, обективност и независимост на съдебните органи.
Отбелязва се също така, че след присъединяването си към ЕС през 2007-ма година, България е направила реформи в съдебната система и за борбата срещу корупцията, които Комисията е наблюдавала в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.
Предстои Съветът да вземе окончателно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне.
В днешния доклад се подчертава, че реформите, свързани с борбата с корупцията в някои страни, сред които и нашата, трябва да бъдат задействани ефективно, за да има напредък в това отношение. „В България нов проект за регламентирането на прозрачността за чуждестранното финансиране на НПО-тата предизвика критики заради евентуално негативно влияние върху гражданското общество“, се казва още в доклада.
Президентът Румен Радев коментира накратко днес европейския доклад за България по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона, в който се посочва, че пред страната все още стои въпросът с ефективната борба срещу корупцията по високите етажи на властта:
„Че аз тези констатации ги правя отдавна, закъсняха“.
Източник: БНР, със съкращения
