В работата му вземат участие председателят на БАН, акад. Стефан Воденичаров, ректорът проф. Христо Белоев, главният координатор на регионалните академични центрове, създадени от БАН в партньорство с висши училища, чл. кор. проф. Димитър Димитров, и д-р Стефко Бурджиев, координатор на русенския Академичен център.
В рамките на форума беше представена разработката на академията „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България“, предложена за обсъждане от правителството, народното събрание и президента.
Според акад. Воденичаров България може да развие икономиката си подобно на Южна Корея и Сингапур, които от крайна бедност са достигнали водещи позиции в световен план, ако постигне съгласие по националните си цели. „Духовността, възпитанието и образованието са опорите на националната култура“ – посочи той. 
Друг важен фактор е демографският проблем, за чието преодоляване трябва да се повиши стандартът на живот, а той зависи от икономическия растеж във сфери, за които страната ни има потенциал – възстановяване на екологичното селско стопанство чрез отглеждане на подходящите за климатичните ни условия култури и то във взаимовръзка с животновъдството и преработващите хранителни индустрии; развитие на туристическата индустрия на основата на богатите ни минерални извори и превръщането на България в рехабилитационен център на Европа; реиндустриализацията на специализираното ни машиностроене и компютърните технологии.
„По нашите земи виреят над 180 лечебни растения – каза акад. Воденичаров – те са безценна природна суровина за производство на лекарства и хранителни добавки и потенциал за развитие на перспективна индустрия“. Той посочи като много необходими за свързването на науката с индустрията няколко липсващи закона – за публично-частното партньорство, за иновациите и за създаване на държавен гаранционен фонд за индустриалците, за да се стимулира внедряването на иновациите в производството.
